Къде отиваш, пътнико?

257
7,64 €
Време за доставка 3-5 работни дни

Ивинела Самуилова - Къде отиваш, пътнико?

Издател : Хермес
Корици : Меки корици
Количество
Add to wishlist
Купи с един клик

Бърза покупка

Къде отиваш, пътнико? : Издател - Хермес, Корици - Меки корици (реф. 257)

Изпратете запитване за закупуване на този продукт. Ще ви се обадим скоро.

Зареждане...

Ивинела Самуилова - Къде отиваш, пътнико?

Човек без вяра е като пътник без посока

Открила, че както в любовта, така и в живота човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история за Ади тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.

Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.

Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота.

Това пътешествие до края на света наистина помага на Ади не само да разбере къде отива, но и да срещне отново най-добрия спътник по Пътя на живота – Бог.

16 продукта в същата категория:

Приказки от планината

7,62 €
:

Иво Сиромахов - Приказки от планината

"Чу се звън на камбанка, духчето стана невидимо и отлетя нанякъде. А горските животни продължиха да се чудят какво е това странно Нещо, което всеки ден се грижи за тях. Само бухалът знаеше, но като истински приятел запази тайната и не каза на никого."

:

Симеон Радев - Лица и събития от моето време - том 2

Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, носещи общото заглавие "Лица и събития от моето време". И наистина в тези своеобразни мемоари той не е в центъра на вниманието, а се изявява като изключително внимателен, но същевременно емоционален наблюдател и хронист на събитията и личностите от неговото време.

:

Венелин Митев - Тайни и загадки на "Тихия фронт". Животът на големите български разузнавачи

Ако прочетете Тайни и загадки на „Тихия фронт“, ще разберете защо най-великият литературен и филмов шпионин Джеймс Бонд не става за разузнавач. Животът на агент 007, изпълнен с ръкопашен бой и романтични истории с красиви жени, няма дори далечно сходство с дейността на истинските разузнавачи.

:

Кеворк Кеворкян - Кеворкизми. Мъгла от тамян. Фрази и миниатюри

Много познание за хора и събития е събрано в тази книга, затова тя може дълго време да бъде забавен ваш спътник.

Шекспир 3D

5,11 €
:

Иво Сиромахов - Шекспир 3D

В малък български провинциален театър актьорите репетират "Ромео и Жулиета".

Внезапно се появява духът на Шекспир и се намесва в играта.

Невероятна история, в която съвременни българи се сблъскват с исторически личности като Адолф Хитлер, Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд.

:

Благой Попов - От Лайпцигския процес в сибирските лагери

На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ръцете на българската полиция, след процеса по пожара на Райхстага, след 16 и повече години затвор в съветските лагери и на заточение, най-сетне се завърнах в милата си родина България, в София. На гарата ме посрещаха , по тяхно желание, само моите най-близки роднини: братята с жените и децата си, двамата ми чичовци и старата ми майка. Тя ме гледа дълго време, гледа, па каза:

- Па да не ме лъжете! Това ли е синът ми?

За последен път я бях видял през 1924 г., бях млад, с черни коси, черноок момък, а сега се връщах целият побелял, като със сняг посипан... /Благой Попов/

Този уебсайт използва бисквитки, за да гарантира, че получавате най-доброто изживяване на нашия уебсайт