Без паника. Всичко излиза извън контрол по реда си...
Последно стопиране през галактиката
„Вие сте напът да навлезете в мъдрия, провокиращ, добродушен, бликащ от живот и водещ до пристрастяване свят на Дъглас Адамс. Най-долните чекмеджета на наскоро починалите автори в повечето случаи трябва да останат здраво заключени и заковани. В случая с Дъглас Адамс обаче отварянето на най-затънтените поддиректории на твърдия му диск си струваше усилията отвсякъде. Неговият природен талант да реди думите една след друга в името на събуждането, удоволствието, шашването, информирането или разсмиването на читателя, така и не му изневери.”
Денят на Електрическия монах вървеше страхотно добре, така че той се впусна във въодушевен галоп. Това ще рече, че въодушевено сръчка коня, а конят далеч не въодушевено се впусна в галоп. Този свят, хрумна му, си го биваше. Страхотно му харесваше. Не знаеше нито чий е, нито от къде се е взел, но със сигурност предлагаше дълбоко удовлетворение за човек с неговите уникални и необикновени дарби. Тук го ценяха. Цял ден спираше при разни хора заговаряше ги, изслушваше неволите им, а после тихо промълвяше онези две вълшебни думички: "Вярвам ти."
